Персийска котка
Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.
Персииските котки имат масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна е сплесканата муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сиви и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н.Игриви, но никога досадни, те обичат да позират и ще се излегнат на любимият си прозорец или стол. Персииските котки са много състрадателни и стават непрестанен източник на радост и блаженство на стопаните си.
Тяхната дълга стелеща се козина изисква да не излизат на вън. Правилната грижа изисква всекидневни сресвания, за да се предотврати сплъстяването на козината им. От време на време баня след сресването и изрязване на върховете на ноктите ще поддържат козината чиста, здрава и красива. Добре е да свикнат с къпането още докато са малки.
Ако държите котката си вкъщи ще я предпазите от болести и паразити, както и от опасностите на градският живот. С годишно посещение до верен ветеринар и добра храна те спокойно могат да живеят 15 години, а някой надвишават дори 20. Кръстоските между персииски котки се правят само със здрави животни. Добре кръстосана персииска котка не се поддава лесно на болести и инфекции. Въпреки че големите очи предизвикват сълзене и е добре да се измиват лицата им всекидневно.
Виж още:
