Грижа за вашето коте
Новото котенце ще бъде обичан и обграден с внимание член на Вашето семейство и то ще очаква да му дадете грижата и вниманието, които заслужава, за да може напълно да се радва на живота заедно с Вас. Ние ще се опитаме да Ви дадем някои съвети относно храненето и грижата за Вашето котенце, за да може да му дадете най-добрия старт в живота.
Котките - от древността до днес
Домашните котки (Felis silvestris catus) са представители на семейство Котки (Felidae). Подвидът произлиза от дивата котка. Самото семейство се състои от: котки, тигри, лъвове, леопарди, гепарди, ягуари, рисове, пантери, пуми и оцелоти. Всички са хищници.
Котките не са изцяло опитомени, като кучетата, но живеят в близост до хората от поне 3500 г. (Има данни, че съжителството между хора и котки е започнало още преди 10 000 г.) Използвани са за да пазят хранителните продукти от мишки и други гризачи. В днешни дни котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни (с регистрирано родословие), останалите 99% са кръстоски между различни породи, и се отнасят предимно към домашните късокосмести или домашните дългокосмести.
Породи котки
Решението да си вземете нова котка или котенце е много вълнуващо, дори малко плашещо. При вземането на подобни значими решения е необходимо да съберете колкото е възможно повече информация. Трябва да прецените дали котката ще се впише във вашия начин на живот. Дали ще си вземете котенце или зряла котка? Дали предпочитате чистокръвна или смесена порода? Избирайте внимателно…
Котките се разпределят в четири групи: дългокосмести, полудългокосмести, късокосмести и ориенталски. Зад всяка порода има трибуквена номерация.
Персийска котка
Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.
Персииските котки имат масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна е сплесканата муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сиви и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н.Игриви, но никога досадни, те обичат да позират и ще се излегнат на любимият си прозорец или стол. Персииските котки са много състрадателни и стават непрестанен източник на радост и блаженство на стопаните си.
Тяхната дълга стелеща се козина изисква да не излизат на вън. Правилната грижа изисква всекидневни сресвания, за да се предотврати сплъстяването на козината им. От време на време баня след сресването и изрязване на върховете на ноктите ще поддържат козината чиста, здрава и красива. Добре е да свикнат с къпането още докато са малки.
Ако държите котката си вкъщи ще я предпазите от болести и паразити, както и от опасностите на градският живот. С годишно посещение до верен ветеринар и добра храна те спокойно могат да живеят 15 години, а някой надвишават дори 20. Кръстоските между персииски котки се правят само със здрави животни. Добре кръстосана персииска котка не се поддава лесно на болести и инфекции. Въпреки че големите очи предизвикват сълзене и е добре да се измиват лицата им всекидневно.
Виж още:
Персийска котка - сребърна чинчила
Новородените чинчилите са по-тъмни заради специфичната бебешка окраска на цвета чинчила. Сребърната чинчила е котка с почти бяла козина с тъмен връх на косъма. Изглежда сребриста с очертани в черно гримирани очи, които са задължително зелени до изомрудени. Има черни възглавнички на лапите вместо розови, черно носле, което при възрастните придобива керемиден цвят с черен контур, черна лигавица на устата вместо розова като при обикновените бели персийки. Това е нещо като черна котка албинос. При бебетата се е показъл само върха на косъма и за това те изглеждат сиви и дори черни като новородени. Когато козината расте, черното остава само на върха, както се вижда вече при котенцата на месец. Очите са задължително ярко зелени или изомрудени, което отличава тази порода (разцветка на персийската котка) от останалите персийки, при които зелените очи не са по стандарта. Разцветката е рядка, понеже чинчилите по правило не се чифтосват с други персийки, а само помежду си, за да не се нарушава гена на чинчилата и да не се появяват жълти или медни очи при котката албинос. Изключение правят белите персийки или такива които имат бяло.
Автор: Ваня Котарова
