Сладководна хрущялна риба-трион

Сладководната хрущялна риба-трион (Pristis microdon) е едър вид, който е включен в Червената книга. Разпространена е в крайбрежните райони на Тихия и Индийския океан. Може да живее дълго - до 44 г., но рядко успява да оцелее над 7 г. поради голямото търсене на "мечът" й на черният пазар. Тя става често плячка на бракониерите или се заплита в мрежите на риболовните траулери.

Няма много изследвания на тази риба. Видът може да живее в прясна вода. Живородна е, като малките се хранят през примитивна плацента. Раздат се 5 м. след копулация и са дълги около 50 см. Броят им варира от 1 до 12.

Игуана Cyclura pinguis

Този вид игуана някога е била широко разпространена в Пуерто Рико, но днес е критично застрашен. Човешката дейност, нападенията на кучета и котки, които изяждат яйцата им значително са намалили броят им. Игуаната е включена в Червената книга на застрашените от изчезване видове.

Учените се опитват да върнат този вид чрез разселването му на Вирджинските острови.

Игуаната е растителноядна, но в местообитанията си е в силна конкуренция са козите и овцете. Недостигът на храна оказва влияние върху размножителните възможности на вида - при недостатъчно храна женската не снася яйца или умира след снасянето поради изтощение. Това е довело до голяма диспропорция в броя на мъжките и женските.

Черупкова костенурка с кил

Черупкова костенурка с кил (Pixidea mouhotii) живее в Лаос, Индия, Бирма, но се среща и във Виетнам и в Южен Китай. Те са застрашен вид и са вписани в Червената книга. Застрашени са поради голямото им търсене като екзотична храна, предлагана в много източни ресторанти. Използва се и в народната медицина.

Костенурката е единственият представител на рода Pyxidea. Генетичните анализи показват, че тя е много тясно свързана с рода Cuora.

Характеризира се с жълто-кафяв до тъмно-кафяв и дори черен цвят на черупката. Предимно месоядни са, но в плен някои приемат и плодове.

Има описан само един подвид - Pyxidea mouhotii obsti (Fritz, Andreas & Lehr, 1998).

Шафранова цветарка

Шафрановата цветарка (Loxioides bailleui) е с жълти глава и гърди и светоло сиво оперение. Крилата и опашката й са маслиненозелени. Птицата е включена в Червената книга на застрашени от изчезване видове.

Шафрановата цветарка обитава Хавайските острови. От години обаче ареалът и намалява тъй като е обект на избиване от страна на подивели домашни животни. В момента ареалът е едва 10% от някогашният и е съсредоточен главно по планинските склонове на Мауна Кеа (72% от общият брой птици).

Размерът на птицата е 15-19 см. Има ясно изразен полов диморфизъм. Мъжките са с по-ярки цветове, а женските са малко по-дребни от мъжките.

Орехова сифака

Ореховата сифака (Propithecus varreauxi) е един от видовете мадагаскарски лемури включени в Червената книга. Видът е много уязвим, тъй като обитаваните от него гори са почти напълно изсечени. Обитава остров Мадагаскар. Козината му е гъста, копринена с кафяво-черни ивици от двете страни, по главата и ръцете. Подобно на всички сифики има дълга опашка, която му служи да балансира при скачане по дърветата.

Ореховата сифака адаптирана за живот по дърветата - на земята тя се придвижва с подскоци. По тази причина изсичането на горите разрушава нейните местообиталища и прави вида силно застрашен.

Живее в малки групи и се храни с растителна храна.

В зряла възраст достига големина 42-45 см., а опашката на зряла сифика е 56-60 см. На тегло достигат до 3,6 кг. Има относително плоска черепна кутия и широко лице.

Пъстър ателоп

Пъстрият ателоп (Atelopus varius) е вписан в Червената книга на застрашените и редки видове. Видът е застрашен от бързо разпространяващото се смъртоносно опасното за тези амфибии заболяване, предизвиквано от гъбички от рода хитридиеви.

Пъстрият ателоп е известен още като Жабата клоун заради пъстрата си окраска. Среща се между Коста Рика и Панама, но подари глобалните промени в климата ариалът му е критично намалял.

Обитава предпланински и по-ниски планински зони, както и по-равнинни места със скални потоци. Живее във влажни скални цепнатини и е предимно сухоземно животно. Във водата влиза само за размножаването. Пъстрата окраска е предупреждение за враговете - в кожата на жабата се съдържа мощният невротоксин tetrodotoxin.

Храни се с малки членестоноги.